Тракийското светилище Белинташ

Казват, че на Белинташ компасите полудяват заради магнитната аномалия в района. Имаш ли наблюдения за този феномен? 

Ще си позволя да разгледам въпроса малко по-глобално. Целият район, заключен между селата Врата, Три могили, Безводно и Планинско е изключително странен от магнитна гледна точка. Там се случва нещо, което ние все още не можем да разберем и обясним. 

Дали е обикновено орудяване с железни руди, които объркват стрелките на компасите, дали е някакъв геоложки или паранормален феномен, не мога да кажа, но преди 11 години, недалеч от Белинташ, ми се случи загубване, за което нито аз, нито спътниците ми имаме логично обяснение до ден днешен. Цял ден си мислехме, че се движим по маршрут от изток на запад, водени от джипиес. В края на деня, след 8 часа ходене, с ужас забелязахме, че се връщаме в началната ни точка, от която бяхме тръгнали сутринта. Тоест, направили сме един огромен кръг, а устройството е показвало грешна информация по необяснима причина. 

Това лутане доведе и до други последици, които за щастие завършиха благополучно. Но беше голям урок, който ми държи влага до ден-днешен. Смятам, че именно Белинташ, Караджов камък и още няколко скални плата в близост са точките, в които е концентрирана най-силната енергия или просто там тя намира своя път към повърхността на земята и причинява това „полудяване“ на компасите. 

Ямите и двата кладенеца в средата на скалата са почти винаги пълни с вода. Учени и мистици, твърдят, че заради енергийното поле водата променя своята структура и по-трудно се изпарява. Какво мислиш за това твърдение? 

Чел съм много публикации и изследвания за водата и съм се убедил, че ние, човеците, не знаем какви уникални свойства притежава тя. Но от информацията, която е достигнала до мен, не бих се учудил, че взаимодействието между вода и скала с магнитен заряд може да доведе до изумителни резултати. На върха на Белинташ нищо не би ме учудило. 

Ако пък се опитаме да подходим скептично към тезата на учените за изменението в структурата на водата, можем да открием стотици малки и по-големи жлебове и канали, издълбани в скалите, които водят до централните кладенци. На сухо плато като това всяка капка вода би била от изключителна важност, затова древните обитатели са помислили за събирането на животворната течност. Дори и в наши дни, всеки един валеж, всяка мъгла, слана или изпарение е причина за образуването на миниатюрни рекички, които изминават пътя си по каналите до едно-единствено място – ямите и кладенците. Така че, макар и незабележимо за човешкото око, системата работи и водата се събира, компенсирайки загубите. Тоест, водата там никога не свършва. 

Обикалял си много, срещал си много местни жители на махалите и селата в района. Със сигурност си чул много автентични разкази и легенди за мястото. Ще споделиш ли някоя история с нас? 

Парадоксът е, че местните хора, с които съм опитал да разговарям за мистерията Белинташ, сякаш винаги са отбягвали темата. Нещата, които знам, съм чувал в случайни разговори от други хора, които нямат връзка с района. Казвали са ми, че мястото е специфичен портал, енергийно – информационна решетка, която се посещава от разумни същества от Венера – едните – с ръст 4-6 метра, а другите – 9-12 метра. 

Около Белинташ се вдига доста шум през 1981 година, когато местен човек открива сребърна плочка с лика на неизвестно божество, около което има седем змии. 

Казват още, че до тук достигнали водите на Потопа. На халките в скалата, които стоят непокътнати и до днес, Ной привързал Ноевия ковчег. Не вярвах на това твърдение, докато не видях с очите си въпросните халки. Каква, по дяволите, би била функцията им, ако на тях не е бил завързан някой огромен древен кораб, докато могъщите вълни са се биели о скалистите брегове на спасителния Белинташ… 

Ванга също споменава мястото в пророчествата си. Приживе казва така: "Беланташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". През 2005 год. на върха умират двама души, покосени от мълнии. 

Безспорно си се качвал на Белинташ безброй пъти в нетуристически дни и часове. Как би описал личното си преживяване и впечатления от скалния феномен? 

Дано не прозвучи пресилено, но съм се качвал горе над 50 пъти. И почти винаги „съм внимавал“ в какъв момент се качвам. Избягвал съм тълпите и дните с енергийно замърсяване от много посетители, стоял съм с часове през зимата, когато всичко е обгърнато в тишина. Прекарал съм и няколко нощи сам, вперил поглед в Персеидите. Особено силно, обаче, си спомням първото ми посещение в хладен есенен ден преди повече от 10 години. Толкова силно усетих енергията, че кожата ми настръхна и остана в това състояние повече от час. А подобно усещане съм имал само два пъти в живота си – тук, на Белинташ и на скалното плато край Ковил, Крумовградско. 

Тогава имаше много малко хора, защото все още Белинташ набираше популярност. За всеки имаше място за усамотение и съзерцание. Бях вперил поглед към долината на Мостовска Сушица и имах чувството, че някакъв древен жречески глас разговаря с мен. Беше изключително… 

Коя е твоята легенда? В коя легенда вярваш? 

Знаеш ли, дано не те разочаровам, но в случая не искам да вплитам още една легенда – моята! По-скоро бих го нарекъл схващане. Смятам, че прекалено много се мъчим да разбираме и изучаваме миналото, да експлоатираме и властваме над земята, в която живеем, да бъдем завоеватели, но същевременно да сме просто роби, които не осъзнават това. 

Трябва да го даваме по-спокойно и да не ровим в раните на миналото на всяка цена. Трябва да оставим Белинташ да си почине от нас. Да не замърсяваме толкова яростно чистотата на това място с присъствието си. Мястото само ще разбули тайната си. 

Много народ се впусна да се катери, да споделя, да гадае, да иманярства там. Аз съм повече от убеден, че мястото е наследник на едно от най-енергийно наситените свети места в Родопите и знам, че един ден мистерията ще бъде разгадана, но засега мисля, че нямаме умствения ресурс да я възприемем. Тя ще се даде някому в правилния момент.